печат
изпрати статия
Нина Чилова, народен представител от НДСВ, бивш министър на културата и настоящ председател на парламентарната комисия по култура в интервю за предаването „Това е България” на Национална радиоверига „Фокус”
Да започнем от това- защо е необходим нов закон за културното наследство?
Опазването на културното наследство на страната безспорно е национална тема, защото тя провокира дебат за нашата културна идентичност, за най-безспорния принос на България в европейската и световна цивилизации. В този смисъл мисля, че като страна – пълноправен член на ЕС, ние трябва да провокираме дебат за това как се регулира тази материя, защото очевидно е, че с един закон от 1969 г., който е безкрайно остарял, този национален капитал, този национален ресурс, който е невъзстановим и с всяка загубена част губим част от себе си, трябва да намерим адекватна законова регулация. В този смисъл струва ми се, че приемането на един такъв закон, макар и закъснял, е абсолютно необходим. Той налага политически и обществен консенсус, защото още веднъж ще повторя, това е национален капитал, който се легитимира като част от европейската цивилизация.
Позициите за това да има такъв закон са единни, но пък има разнобой за това какъв точно трябва да бъде законът. Бихте ли откроили основните акценти във вашия проект. Кои са те?
Ако ми позволите, искам първо с няколко думи да кажа как се формира идеята за разписването на този закон и след това да кажа как направихме избора по отношение на философията. Още преди две години в Комисията по култура абсолютно всички народни представители дадохме много ясен знак и съгласие за надпартийно усилие по разписването на един такъв нов закон. Очевидно темата е национална и тя не може да бъде обременявана с партийни предразсъдъци. В този смисъл ние възложихме проучване как регулирана тази материя в европейското законодателство. Разбира се, примерите са различни. Онова, което можем да кажем, е, че по принцип страни, богати с културно-историческо наследство, са възприели по-скоро консервативен подход по отношение на археологията и либерален по отношение на мобилността, движението на движимите културни ценности.
В този смисъл депутатите от членовете на комисията от култура се обединиха около философията на нашия законопроект той да бъде консервативен на археологията и либерален по отношение на мобилността и движението на движимите културни ценности. Много е важно вероятно да изясним за слушателите какво означава консервативен и разликата между консервативния и либералния модел е, че при консервативния намесата на държавата е много по-сериозна при опазването на този тип наследство, отколкото при либералния модел. Защо е важен този законопроект да бъде подкрепен? По отношение на философията за опазване и съхраняване на археологическото наследство ние избрахме консервативния подход, защото с този закон обявяваме, че археологията е публична държавна собственост. Т.е. ние връщаме при държавата, при закона, при българското общество, там, където й е мястото, като по този начин ние я изваждаме като вещ от гражданския оборот. Между впрочем това е политика, която е възприета от страни с богато културно-историческо наследство, каквато е Гърция, Италия, Испания. Т .е. тези страни са възприели консервативния подход при опазване на археологическото наследство с обявяването й за публична държавна собственост.
По отношение на либералния подход при търговията или мобилността с културни ценности онова, което е важно да знаем, е, че ние въвеждаме легален пазар за културни ценности. А това означава, че търговията с тях ще бъде с установен произход на тези ценности и с изяснени права на собственост. Даваме възможност да бъдат създадени и аукциони. Така както е в Европа, съществува тази европейска практика, държавата ще има право да участва на тези търгове, а в случаите, когато се търгува национално богатство, тя има правото на първи купувач от гледна точка на защита на държавния интерес и от конституционната функция на българската държава да опазва и да съхранява националното културно-историческо наследство. Това е по отношение на ключови моменти по отношение на движимите културни ценности. Онова, което е важно да знаем при опазването и съхраняването на недвижимите културни ценности, бих споменала като два основни акцента. На първо място това е въвеждането на публично-частното партньорство. Т.е. концесионирането на недвижими културни ценности, нещо, което е добра европейска практика, която е доказала своята ефективност в правоприложението от гледна точка на опазване, съхраняване, консервация и реставрация на тези недвижими културни ценности. Разбира се, при разписване на много ясни правила и контрол от страна на държавата. Предвидили сме ограничителен режим, т.е. такива недвижими културни ценности, които са от голямо значение за държавата, те няма да бъдат предоставени на концесия. Това са недвижими културни ценности от световно значение, археологически резервати, но само определена част. Има и такива, които ще могат да бъдат отдавани на концесия, но това ще бъде със списък, утвърден от министъра на културата, музейните зали и комплекси също попадат в ограничителния списък на тези, които не могат да се дават на концесиониране. И не на следващо място като важна стъпка, като важна мярка, която ние сме я предвидили като режим по отношение на опазването на недвижимите културни ценности, това е в случаите, когато собственици на недвижими културни ценности системно не изпълняват задълженията, които сме предвидили в закона, и поради тези неизпълнения това би довело до създаване на опасност от срутване на тези сгради, за създаване на опасност за здравето и живота на българските граждани, ние сме предвидили възможност държавата, респективно общината, да извършват тези консервационно-реставрационни дейности. От името на собственика, в смисъл държавата да може да вписва законна ипотека и за направените от нея разходи тя ще може да се обезщети по съответния ред, който сме предвидили. Това са най-важните, основните акценти по отношение на новите, модерните механизми, които сме разписали в законопроекта за културното наследство от гледна точка на опазването на движимото и недвижимото наследство.
Проектът на закона предизвика доста реакции, негативни. Светият синод на Българската православна църква се обяви против проекта, като основният им аргумент беше, че текстът разглежда храма първо като обект на културно наследство, а след това като място за свещенодействие, бяха изпратени писма до министъра по култура, 13 неправителствени организации, работещи в областта на културата, също възразиха срещу този проект. Вашето обяснение? Как приемате техните аргументи?
Ако ми позволите бих разделила противниците на този законопроект на две категории. Така както между впрочем и вие казахте. От една страна Светият синод на Българската православна църква, от друга страна 13 неправителствени организации. По отношение на обструкциите, които бяха направени от 13 неправителствени организации, трябва да кажем много ясно на българските граждани, че основната критика по отношение на законопроекта или ябълката на раздора в този законопроект е свързана с преходните и заключителните разпоредби или с това какво предвижда да направи законодателят във връзка със съществуващите колекции. Това, за което настояват тези 13 неправителствени организации, е те да бъдат узаконени. Т.е. всички, които притежават в момента археологически движими културни ценности да бъдат узаконени или както е придобила гражданственост в публичното пространство думата, да бъдат амнистирани. Всъщност ако ние бяхме направили, това е тяхното искане, тяхното настояване. Или по друг начин бих могла да кажа следното. Ако ние бяхме направили един закон, с който се узаконяват частните колекции, съществуващите в момента, колкото и да не е добър като цяло законът, който ние предлагаме на българското общество, той вероятно щеше да бъде представен като един, формалната оценка щеше да бъде много добра за този законопроект по простата причина, че той узаконява сега съществуващите частни колекции. И обратната теза, която е в случая предлаганият от нас законопроект. Тъй като ние не узаконяваме частните колекции, съществуващите в момента, колкото и да е добър законът, той се представя като национална катастрофа. А по отношение, с две думи само да кажа, на възраженията, които бяха направени от Светия синод на Българската православна църква , ще кажа следното. Между първо и второ четене имаше техни представители, които участваха в работната група. Онези предложения, които бяха подобрение и които бяха предложени на колегите и бяха подкрепени от работната група и сега и на комисия в култура, промените, които бяха направени, са в следната посока. Отчете се специфичната роля на Светия синод на БПЦ, както и на другите законно регистрирани вероизповедания, тяхната роля в опазването на културното наследство, те са посочени изрично като субект, който може да притежава културни ценности. От друга страна, те са посечени и като орган в националната система по опазване на културното наследство, които съвместно с министъра на културата и в зависимост от разпоредбите на законопроекта за културното наследство, опазват и съхраняват културното наследство.
Г-жо Чилова какви са очакванията ви, ще бъде ли приет в проектозаконът на второ четене?
Искам да кажа, че освен аз, този законопроект е подписан още от 15 народни представители от различни политически сили. Всички колеги от Комисията по култура дадохме съгласие за надпартийно усилие. Включително законопроектът е подписан и от Станислав Станилов от „Атака”. Искам да подчертая, че неговите предложения между първо и второ четене бяха изключително конструктивни. Той е един от колегите, който е тесен специалист в тази тема, така че благодарение на неговите предложения, много от текстовете се усъвършенстваха. Позицията на представителите на Светия Синод, всъщност като цяло тя покрива онези промени и изменения, които направихме между първо и второ четене. И те абсолютно съвпадат с текстовете, които бяха предложени и които бяха гласувани, между прочим, от депутатите на второ четене в Комисията. Тоест много ясно трябва да кажем че, тогава, когато един храм има статут на паметник на културата, говоря в момента със сегашната терминология по закона, когато един храм има статут на паметник на културата било с национално значение или със световно значение, той е свързан с конкретен режим за опазване. Тоест винаги този режим, както и досега, той трябва да бъде спазван. И това е всъщност конституционната задача, съгласно член 23, изречение 2 от българската Конституция, това е концесионната задача, която се възлага на държавата, на българската държава да опазва, да съхранява националното културно-историческо наследство, респективно в лицето на министъра на културата, който по сегашния закон за паметниците на културата и музеите, упражнява общ надзор по опазването на паметниците на културата. Нещо повече. Бих искала да допълня, че неговите предписания са задължителни за всички физически и юридически лица.
На днешното заседание на Комисията по култура стана ясно, че ще поканите за участие в следващи заседания представители на прокуратурата и МВР. Това с каква цел се прави?
Успоредно с работната група, която инициирахме във връзка със закона за културното наследство и разглеждане на предложенията между първо и второ четене, ние сформирахме работна група с представители на Върховна касационна прокуратура, на МВР, представител на Министерството на културата, на Комисията по вътрешен ред и сигурност в парламента и по правни, Комисията по правни въпроси, която имаше основната задача да подготви изменения в Наказателния кодекс, които да бъдат в синхрон с Закона за културното наследство. Тази комисия свърши своята работа. Ние излезнахме с конкретни предложения за промяна в НК. Междувпрочем те са вкарани от колеги, народни представители в НС. И утре на заседанието на Комисията по култура, аз съм поканила представителите на Върховна касационна прокуратура и на МВР, защото те имат много интересни данни и доклади във връзка с това, че през последните десет години всъщност контрабандата, незаконният износ на антики е съизмерим с този на наркотрафика и на доста сериозна организирана престъпност по отношение на археологическото наследство в страната. Тук бих отворила една скоба и бих казала, знаете ли, наш граждански дълг е. Преди всичко като граждани на страната и след това като политици е да приемем този закон, за да спрем срамната търговия с нашата историческа памет, която пред последните десет години наблюдаваме в собствената си държава. Защото както знаете, от `98 година археологията в паметниците на културата от национално и световно значение, от публична собственост бяха приравнени на частна държавна собственост и с петгодишно владение те се придобиват от частни правни субекти.
И един бърз поглед към едно изследване на „Алфа рисърч” по темата. Широката общественост не е запозната с подробностите по обсъждането на Закона по културното наследство. Това показва проучването на социологическата агенция, проведено в страната в периода 6 – 12 октомври, обхванало 1050 жители. Въпросът предизвикал едни от най-ожесточените спорове при обсъждането на новия закон. как да бъдат съхранявани археологическите движими паметници на културата. Разделя общественото мнение на две основни групи. Най-многобройни 49,2% са поддръжниците на тезата, че държавата трябва да изземе археологически движимите паметници на културата, национално богатство и да ги съхранява само в държавен музей.
Вариантът, който се поддържа от вносителите на закона. Хората, които притежават такива археологически паметници, да могат да ги държат, но без да имат право да продават онези от тях, за които имат документ за собственост, се ползва с подкрепата на 24,3% от населението. Едва 3,9% са на мнение, че всеки трябва да може да се разпорежда сам с паметниците на културата национално богатство, които притежава, независимо от това как ги е придобил. Ще ви помоля за съвсем кратък коментар.
Това, което, това изследване, което е направено, лично моята позиция по него е следната. Претенциите, бих искала да кажа на първо място, че претенциите на тези 21 неправителствени организации, че говорят от името на българското общество и искат узаконяване на частните колекции. Очевидно е, че след това изследване, много ясно доказва, че техният глас не е гласът на българското общество, защото то се подкрепя едва от 3,9%. И второто нещо, което аз мога да направя като косвен извод – факт е, че българското общество и българските граждани искат археологическото наследство, национално богатство, изобщо археологията да бъде предоставена на държавните музеи. Косвеният извод, който можем да направим е, че българските граждани подкрепят тезата на вносителя, че археологията трябва да бъде публична държавна собственост. Такава, каквато сме я предложили в законопроекта. Тя да бъде, да остане в патримониума на държавата за българското общество и за българските граждани.
Да започнем от това- защо е необходим нов закон за културното наследство?
Опазването на културното наследство на страната безспорно е национална тема, защото тя провокира дебат за нашата културна идентичност, за най-безспорния принос на България в европейската и световна цивилизации. В този смисъл мисля, че като страна – пълноправен член на ЕС, ние трябва да провокираме дебат за това как се регулира тази материя, защото очевидно е, че с един закон от 1969 г., който е безкрайно остарял, този национален капитал, този национален ресурс, който е невъзстановим и с всяка загубена част губим част от себе си, трябва да намерим адекватна законова регулация. В този смисъл струва ми се, че приемането на един такъв закон, макар и закъснял, е абсолютно необходим. Той налага политически и обществен консенсус, защото още веднъж ще повторя, това е национален капитал, който се легитимира като част от европейската цивилизация.
Позициите за това да има такъв закон са единни, но пък има разнобой за това какъв точно трябва да бъде законът. Бихте ли откроили основните акценти във вашия проект. Кои са те?
Ако ми позволите, искам първо с няколко думи да кажа как се формира идеята за разписването на този закон и след това да кажа как направихме избора по отношение на философията. Още преди две години в Комисията по култура абсолютно всички народни представители дадохме много ясен знак и съгласие за надпартийно усилие по разписването на един такъв нов закон. Очевидно темата е национална и тя не може да бъде обременявана с партийни предразсъдъци. В този смисъл ние възложихме проучване как регулирана тази материя в европейското законодателство. Разбира се, примерите са различни. Онова, което можем да кажем, е, че по принцип страни, богати с културно-историческо наследство, са възприели по-скоро консервативен подход по отношение на археологията и либерален по отношение на мобилността, движението на движимите културни ценности.
В този смисъл депутатите от членовете на комисията от култура се обединиха около философията на нашия законопроект той да бъде консервативен на археологията и либерален по отношение на мобилността и движението на движимите културни ценности. Много е важно вероятно да изясним за слушателите какво означава консервативен и разликата между консервативния и либералния модел е, че при консервативния намесата на държавата е много по-сериозна при опазването на този тип наследство, отколкото при либералния модел. Защо е важен този законопроект да бъде подкрепен? По отношение на философията за опазване и съхраняване на археологическото наследство ние избрахме консервативния подход, защото с този закон обявяваме, че археологията е публична държавна собственост. Т.е. ние връщаме при държавата, при закона, при българското общество, там, където й е мястото, като по този начин ние я изваждаме като вещ от гражданския оборот. Между впрочем това е политика, която е възприета от страни с богато културно-историческо наследство, каквато е Гърция, Италия, Испания. Т .е. тези страни са възприели консервативния подход при опазване на археологическото наследство с обявяването й за публична държавна собственост.
По отношение на либералния подход при търговията или мобилността с културни ценности онова, което е важно да знаем, е, че ние въвеждаме легален пазар за културни ценности. А това означава, че търговията с тях ще бъде с установен произход на тези ценности и с изяснени права на собственост. Даваме възможност да бъдат създадени и аукциони. Така както е в Европа, съществува тази европейска практика, държавата ще има право да участва на тези търгове, а в случаите, когато се търгува национално богатство, тя има правото на първи купувач от гледна точка на защита на държавния интерес и от конституционната функция на българската държава да опазва и да съхранява националното културно-историческо наследство. Това е по отношение на ключови моменти по отношение на движимите културни ценности. Онова, което е важно да знаем при опазването и съхраняването на недвижимите културни ценности, бих споменала като два основни акцента. На първо място това е въвеждането на публично-частното партньорство. Т.е. концесионирането на недвижими културни ценности, нещо, което е добра европейска практика, която е доказала своята ефективност в правоприложението от гледна точка на опазване, съхраняване, консервация и реставрация на тези недвижими културни ценности. Разбира се, при разписване на много ясни правила и контрол от страна на държавата. Предвидили сме ограничителен режим, т.е. такива недвижими културни ценности, които са от голямо значение за държавата, те няма да бъдат предоставени на концесия. Това са недвижими културни ценности от световно значение, археологически резервати, но само определена част. Има и такива, които ще могат да бъдат отдавани на концесия, но това ще бъде със списък, утвърден от министъра на културата, музейните зали и комплекси също попадат в ограничителния списък на тези, които не могат да се дават на концесиониране. И не на следващо място като важна стъпка, като важна мярка, която ние сме я предвидили като режим по отношение на опазването на недвижимите културни ценности, това е в случаите, когато собственици на недвижими културни ценности системно не изпълняват задълженията, които сме предвидили в закона, и поради тези неизпълнения това би довело до създаване на опасност от срутване на тези сгради, за създаване на опасност за здравето и живота на българските граждани, ние сме предвидили възможност държавата, респективно общината, да извършват тези консервационно-реставрационни дейности. От името на собственика, в смисъл държавата да може да вписва законна ипотека и за направените от нея разходи тя ще може да се обезщети по съответния ред, който сме предвидили. Това са най-важните, основните акценти по отношение на новите, модерните механизми, които сме разписали в законопроекта за културното наследство от гледна точка на опазването на движимото и недвижимото наследство.
Проектът на закона предизвика доста реакции, негативни. Светият синод на Българската православна църква се обяви против проекта, като основният им аргумент беше, че текстът разглежда храма първо като обект на културно наследство, а след това като място за свещенодействие, бяха изпратени писма до министъра по култура, 13 неправителствени организации, работещи в областта на културата, също възразиха срещу този проект. Вашето обяснение? Как приемате техните аргументи?
Ако ми позволите бих разделила противниците на този законопроект на две категории. Така както между впрочем и вие казахте. От една страна Светият синод на Българската православна църква, от друга страна 13 неправителствени организации. По отношение на обструкциите, които бяха направени от 13 неправителствени организации, трябва да кажем много ясно на българските граждани, че основната критика по отношение на законопроекта или ябълката на раздора в този законопроект е свързана с преходните и заключителните разпоредби или с това какво предвижда да направи законодателят във връзка със съществуващите колекции. Това, за което настояват тези 13 неправителствени организации, е те да бъдат узаконени. Т.е. всички, които притежават в момента археологически движими културни ценности да бъдат узаконени или както е придобила гражданственост в публичното пространство думата, да бъдат амнистирани. Всъщност ако ние бяхме направили, това е тяхното искане, тяхното настояване. Или по друг начин бих могла да кажа следното. Ако ние бяхме направили един закон, с който се узаконяват частните колекции, съществуващите в момента, колкото и да не е добър като цяло законът, който ние предлагаме на българското общество, той вероятно щеше да бъде представен като един, формалната оценка щеше да бъде много добра за този законопроект по простата причина, че той узаконява сега съществуващите частни колекции. И обратната теза, която е в случая предлаганият от нас законопроект. Тъй като ние не узаконяваме частните колекции, съществуващите в момента, колкото и да е добър законът, той се представя като национална катастрофа. А по отношение, с две думи само да кажа, на възраженията, които бяха направени от Светия синод на Българската православна църква , ще кажа следното. Между първо и второ четене имаше техни представители, които участваха в работната група. Онези предложения, които бяха подобрение и които бяха предложени на колегите и бяха подкрепени от работната група и сега и на комисия в култура, промените, които бяха направени, са в следната посока. Отчете се специфичната роля на Светия синод на БПЦ, както и на другите законно регистрирани вероизповедания, тяхната роля в опазването на културното наследство, те са посочени изрично като субект, който може да притежава културни ценности. От друга страна, те са посечени и като орган в националната система по опазване на културното наследство, които съвместно с министъра на културата и в зависимост от разпоредбите на законопроекта за културното наследство, опазват и съхраняват културното наследство.
Г-жо Чилова какви са очакванията ви, ще бъде ли приет в проектозаконът на второ четене?
Искам да кажа, че освен аз, този законопроект е подписан още от 15 народни представители от различни политически сили. Всички колеги от Комисията по култура дадохме съгласие за надпартийно усилие. Включително законопроектът е подписан и от Станислав Станилов от „Атака”. Искам да подчертая, че неговите предложения между първо и второ четене бяха изключително конструктивни. Той е един от колегите, който е тесен специалист в тази тема, така че благодарение на неговите предложения, много от текстовете се усъвършенстваха. Позицията на представителите на Светия Синод, всъщност като цяло тя покрива онези промени и изменения, които направихме между първо и второ четене. И те абсолютно съвпадат с текстовете, които бяха предложени и които бяха гласувани, между прочим, от депутатите на второ четене в Комисията. Тоест много ясно трябва да кажем че, тогава, когато един храм има статут на паметник на културата, говоря в момента със сегашната терминология по закона, когато един храм има статут на паметник на културата било с национално значение или със световно значение, той е свързан с конкретен режим за опазване. Тоест винаги този режим, както и досега, той трябва да бъде спазван. И това е всъщност конституционната задача, съгласно член 23, изречение 2 от българската Конституция, това е концесионната задача, която се възлага на държавата, на българската държава да опазва, да съхранява националното културно-историческо наследство, респективно в лицето на министъра на културата, който по сегашния закон за паметниците на културата и музеите, упражнява общ надзор по опазването на паметниците на културата. Нещо повече. Бих искала да допълня, че неговите предписания са задължителни за всички физически и юридически лица.
На днешното заседание на Комисията по култура стана ясно, че ще поканите за участие в следващи заседания представители на прокуратурата и МВР. Това с каква цел се прави?
Успоредно с работната група, която инициирахме във връзка със закона за културното наследство и разглеждане на предложенията между първо и второ четене, ние сформирахме работна група с представители на Върховна касационна прокуратура, на МВР, представител на Министерството на културата, на Комисията по вътрешен ред и сигурност в парламента и по правни, Комисията по правни въпроси, която имаше основната задача да подготви изменения в Наказателния кодекс, които да бъдат в синхрон с Закона за културното наследство. Тази комисия свърши своята работа. Ние излезнахме с конкретни предложения за промяна в НК. Междувпрочем те са вкарани от колеги, народни представители в НС. И утре на заседанието на Комисията по култура, аз съм поканила представителите на Върховна касационна прокуратура и на МВР, защото те имат много интересни данни и доклади във връзка с това, че през последните десет години всъщност контрабандата, незаконният износ на антики е съизмерим с този на наркотрафика и на доста сериозна организирана престъпност по отношение на археологическото наследство в страната. Тук бих отворила една скоба и бих казала, знаете ли, наш граждански дълг е. Преди всичко като граждани на страната и след това като политици е да приемем този закон, за да спрем срамната търговия с нашата историческа памет, която пред последните десет години наблюдаваме в собствената си държава. Защото както знаете, от `98 година археологията в паметниците на културата от национално и световно значение, от публична собственост бяха приравнени на частна държавна собственост и с петгодишно владение те се придобиват от частни правни субекти.
И един бърз поглед към едно изследване на „Алфа рисърч” по темата. Широката общественост не е запозната с подробностите по обсъждането на Закона по културното наследство. Това показва проучването на социологическата агенция, проведено в страната в периода 6 – 12 октомври, обхванало 1050 жители. Въпросът предизвикал едни от най-ожесточените спорове при обсъждането на новия закон. как да бъдат съхранявани археологическите движими паметници на културата. Разделя общественото мнение на две основни групи. Най-многобройни 49,2% са поддръжниците на тезата, че държавата трябва да изземе археологически движимите паметници на културата, национално богатство и да ги съхранява само в държавен музей.
Вариантът, който се поддържа от вносителите на закона. Хората, които притежават такива археологически паметници, да могат да ги държат, но без да имат право да продават онези от тях, за които имат документ за собственост, се ползва с подкрепата на 24,3% от населението. Едва 3,9% са на мнение, че всеки трябва да може да се разпорежда сам с паметниците на културата национално богатство, които притежава, независимо от това как ги е придобил. Ще ви помоля за съвсем кратък коментар.
Това, което, това изследване, което е направено, лично моята позиция по него е следната. Претенциите, бих искала да кажа на първо място, че претенциите на тези 21 неправителствени организации, че говорят от името на българското общество и искат узаконяване на частните колекции. Очевидно е, че след това изследване, много ясно доказва, че техният глас не е гласът на българското общество, защото то се подкрепя едва от 3,9%. И второто нещо, което аз мога да направя като косвен извод – факт е, че българското общество и българските граждани искат археологическото наследство, национално богатство, изобщо археологията да бъде предоставена на държавните музеи. Косвеният извод, който можем да направим е, че българските граждани подкрепят тезата на вносителя, че археологията трябва да бъде публична държавна собственост. Такава, каквато сме я предложили в законопроекта. Тя да бъде, да остане в патримониума на държавата за българското общество и за българските граждани.
Коментари (0 коментара)