Grown Apart

Таня Николова е управител на Музея на виното в парк Кайлъка край Плевен. Тя открива своето призвание и се отдава на него, като остава вярна и на традициите на семейството си. Произхожда от винарски род, което предопределя интереса й към дионисиевата напитка.

Музеят работи вече повече от година. Каква е равносметката ви?
Изминалият период беше решаващ за музея, както е решаващо всяко начало за един проект. Сега можем да сравним посещаемостта от септември 2008 г. с тази от септември 2009 г. и с радост отчитаме в пъти повече туристи, което в условията на криза е радващо. Още в самото начало избрахме различна концепция за Музей от това, на което сме свикнали като предлагане в тази сфера. Тук емоцията е задължителен елемент в комуникацията между лектора и гостите на Музея, което е определящо от самия центрум на музея , а именно виното. Смятам, че ракурсът, който сме поели, е правилният и ще продължим в същия дух и през следващата година.

Колко време Ви отне реализацията на проекта?
Около четири години бяха нужни за реализацията на проекта в този му вид, но не бих искала да приема, че е завършен, тъй като Музеят предлага твърде широк диапазон от туристически услуги, някои от които са все още в зародиш. Ние сме динамичен екип и проектът ще търпи разширяване на дейостта и за в бъдеще.

Музеят се помещава в една от пещерите, в парк Кайлъка. Как ви хрумна идеята за това и трудно ли я осъществихте, от гледна точка на архитектура и адаптация на помещението?
Наистина, в парк Кайлъка има множество пещери, но само тази има визията на музей. Обектът е правен от ген. Иван Винаров през 1948-1950 г. точно за музей. Отгоре проекцията представлява Георгиевски кръст за храброст. Правен е за музей на руската бойна слава. Самата идея за музея е изцяло на г-н Пламен Петков /президент на "Синхрон Инвест" ООД/ и се е оформила преди около десетина години, когато се започва изграждането на лозовите масиви на Шато Кайлъка, разположени на 250 м по права линия от пещерата. Близо половин година продължи строителната дейност в скалите и само човек, сблъсквал се с подобен проект, е наясно как се прокарва аспирация в пещера например. И все пак , не...не беше трудно, тъй като всичко, което се прави с желание, никога не е трудно. Беше по-скоро интересно предизвикателство за всички архитектурни специалисти и музейни дейци, с които работихме.

Проектът е съвместен с Община Плевен. Успешно ли е едно подобно сътрудничество и препоръчвате ли го като бизнес модел, който да се приложи и от други общини и предприемачи?
Местната власт участва с предоставянето на този обект. Появата на подобен туристически продукт беше успех както за нас като фирма инвеститор, така и за самата местна власт като наш партньор, за хотелите и целия туристически сектор. Подобен тип дейност е широко разгърната в Европа и нашата практика доказа, че когато местната власт и бизнесът си стиснат ръцете, формулата е успешна и в България. Съвместно работим с Историческия Музей, Мавзолея, Крепостта Сторгозия и други монументи в Плевен. В контекста на горните редове абсолютно препоръчвам подобен тип партньорства, защото това всъщност е успешният модел на работа.

Разкажете повече за музея. Колко експоната има показани тук?
Това е единственият пещерен музей на виното на Балканския полуостров, разположен на 650 кв. м. Тук има уреди на труда, свързани с винепроизводството от тракийско и римско време до Средновековие. Показали сме и снимки и реплики на извесни съкровища, отркити по нашите земи, както и от по-новата ни винена история от началото на 20 век. Най-многобройни са експонатите-бутилки, които са над 12 000 от различни реколти,сортове и могат да бъдат закупени. Атмосферата в музея е магическа, но няма как да бъде друга, след като темата тук е не каква да е, а именно виното.

Продавате ли изложените вина и какви са цените им?

Всички изложени вина се продават и цените им варират от 5.50 лв до 2000 лв. в зависимост от реколта и сорт, разбира се, най-старото ни вино е и най-скъпото. По-голямата част от колекцията на Музея е в складовите помещения на пещерата, с оглед сигурността на бутилките. Разполагаме с хиляди видове вина и всичките са за продажба, което поставя обекта в полезрението на колекционери и ценители от цял свят.

Само български вина ли има изложени тук?
Това е музей на българското вино. Многократно ни беше предлагано да изложим вина от Франция, Аржентина, Испания и др. страни, но България е държава с богата винена култура, уникални сортове и многообразие в предлагането, което се оказа достатъчно. Тук може да се видят световно известни сортове, каквито са Мерло, Каберне, Шардоне, Ризлинг и др., но всички тези сортове са отгледани в България и са българско производство. Вината тук са от цяла България, разделени по региони, отлежали вина от десет до над сто годишни.

Наред с беседата предлагате и дегустации на вина. Интересуват ли се туристите от винен туризъм?
Дегустацията се провежда съвместно с лектор и е един мини сомелиерски курс по своята същност. Смятам, че това е най-атрактивният момент за нашите гости, особено за тези, които не са се сблъсквали с дегустация преди. Тук по-голямата част от тях откриват, че тези горски плодове в аромата на виното, не са допълнително добавени, а са естествено развити ...откриват, че да се възприема светът с нос и небце е предизвикателство към абстрактното им мислене и е много различно от това, на което са свикнали. Голяма част от тях споделят след дегустацията, че пият вино от години, а едва сега са открили истинската му красота. Смятам, че тук е моментът, в който те виждат света на виното с цялата магия, на която е способна тази напитка. За българския турист музеят е нещо съвсем ново и като всичко ново предизвиква голям интерес. Чужденците са смаяни от тежестта на винената ни култура от траките до наши дни. Тенденцията е виненият туризъм все повече да се разгръща в България, а и тук има добра почва за развитието на тази перспектива.

Колко и какви туристи ви посетиха през изминалата година?
Приблизително 70 % от посетителите бяха българи, а останалите 30 % чужденци. Плановите записвания на групи от тур-оператори за следващата година предвижда процентът на чуждите ни туристи да се увеличи значително. Чуждестранните ни туристи бяха предимно от Германия, Франция, Испания, Русия, следвани от Украйна, Румъния, Турция, Китай и др.
Общият брой на туристите за изминалата година надхвърли няколко десетки хиляди души.

Кой експонат или факт от беседата буди най-голям интерес сред посетителите на музея?
Зависи от публиката. Едни са интересните елементи за група от зрели мъже, други за група от млади дами и т.н. Всички дами искрено се радват на историята за Вьоф Клико, защото това е момент на гъделичкане на женското им его например. Чужденците са искрено впечателни от факта, че Чърчил е пиел вино от Широка Мелнишка Лоза, както днес Саркузи пие български мавруд. Репликата на фиалата от Панагюрско съкровище предизвиква голям интерес във всички. Цялата концепция на музея е изместена към емоцията и любопитните факти и точно такива са акцентите на лектора.