печат
изпрати статия
Председателят на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова пред Агенция Фокус .
Г-жо Крушкова, вчера подписахте средносрочно рамково споразумение и шест договора по схема „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване” с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така Агенцията по туризъм ще получи голямо финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”. Кои са основните дейности по проектите и какви цели си поставяте с тях?
Знаете, че традиционно Държавната агенция по туризъм и туризма като цяло страдаме от безпаричие затова аз съм много щастлива, че вчера подписахме точно тези 6 проекта, които са началото на процедурата по усвояването на безвъзмездната финансова помощ на Европейския съюз, която е насочена към подкрепа на ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване. Всъщност ние предложихме на МРРБ като основен управляващ орган на тази европейска програма 9 от проектите. Те одобриха 6 от тях. Останалите 3 ще бъдат одобрени към края на месец март, когато всъщност втората част или втората партида от проекти биха могли да бъдат представени и при едно добро написване и разписване да бъдат одобрени. Така че в този ред на мисли аз лично искам да уверя всички, които до момента сме очаквали наистина отварянето на тази Оперативна програма, че тези проекти не са случайно избрани. Напротив, те са плод на една доста дълга дискусия – първо, в Държавната агенция по туризъм, между нас – кои са най-големите приоритети, които бихме искали да бъдат финансирани. Пак казвам, поради необходимостта да бъдат финансирани страшно много дейности, които да бъдат полезни на българския туризъм избрахме една част от тях. Разбира се, след съветване с управляващия орган, те даже ни посъветваха част от проектите да бъдат окрупнени, да бъдат създадени по-големи проекти, за по-големи суми, които касаят и придобиването на по-голям резултат след това. Поради тази причина ние окрупнихме нашите проекти и направихме доста големи като размер и стойност проекти, насочени към туристическата програма и туристическия продукт, наречен България. В проектите влизат маркетингови проучвания, рекламните кампании на България на съответните пазари, които са имитиращи за България, също така насърчаването на вътрешния туризъм. Знаете, че много години сме говорили за това как да направим така, че ние българите да останем в нашата страна. Сега имаме възможност да разпишем и да направим рекламна кампания, която да е насочена към нас самите и съответно да разработим и разпространим рекламно-информационни материали, които промотират България като туристическа дестинация, да създадем един мултимедиен каталог за туристическите обекти. Електронният маркетинг на България е също един въпрос, за който много често сме били критикувани и то с абсолютно право, поради факта, че както нашата уебстраница, така и няма една институционална страница в страната, която наистина да представя страната като туристическа дестинация. Всяка една уважаваща себе си туристическа дестинация има такава. Така че за мен това е страшно радостно, че ще можем да го направим, както и да водим целогодишната рекламна кампания на България по водещи европейски телевизионни канали. Това е чистата форма на реклама на европейските канали, които са с голямо значение, с голям обхват и голям брой зрители, които покриват и съответно се интересуват от такъв тип пътувания, които са свързани с туристическа дестинация България.
Каква ще бъде основната рекламна стратегия на България през следващата година? Към кои пазари ще бъде насочена тя?
За следващата година е доста комплицирано таргетирането на основните дестинации. Ако ми бяхте задали този въпрос през лятото, със сигурност знаех какво ще отговоря. През следващата година, предвид сериозната криза, която се очертава по информация на Световната туристическа организация ще връхлети специално туристическия бизнес около месец април, тогава ще бъде критичната точка, когато се очакват да бъдат изключително големи проблемите поради от една страна започващият летен туристически сезон, а от друга страна завършващият зимен туристически сезон. По опита, който показват и другите страни по-скоро ние ще се ориентираме към реклама в нашите съседни страни, към България като туристическа дестинация и разбира се тези пазари, които са залегнали в тази информационна кампания – Русия, Германия и Англия. Много думи се чуха за това, че може би трябва да бъде изместен фокусът на рекламата. От гледна точка на бъдещото ни развитие като туристическа дестинация обаче, лично моето мнение е, че не би трябвало да направим някакви генерални завои, някакви генерални промени в нашето поведение. Традиционно и от години ние сме рекламирали България като една лятна туристическа дестинация, от която са се ползвали предимно немски, скандинавски и английски туристи. Специално английските туристи са изключително популярни за зимния туристически сезон. Трудно ще бъде променена точката на кипене. Не за друго, а защото, колкото и да има промяна в манталитета на туристите, които пътуват предвид проблемите, които се появиха сега от гледна точка на финансовите пазари, там където ние сме имали дълги години реклама, името на България ще остане. Затова не е редно да забравим за тези страни точно днес, защото както казват от Световната туристическа организация, кризата ще свърши и какво правим след това. Защото в момент на криза всичко е чрезвичайно, но обичайните действия и обичайните мисли, които сме имали до момента не би следвало да бъдат нарушавани до такава голяма степен. Не за друго, а защото в крайна сметка това е много важно. Важно е да запазим точно тези хора, които са били досега гости у нас.
Обичайните гости ще бъдат запазени, но вие преди време казахте, че е добре страната да насочи рекламата си към азиатските страни. Това ще се случи ли?
Напоследък пътувах много в тези страни поради факта, че почти навсякъде подписах споразумения на държавно ниво. Навсякъде където съм отишла, във всяка една страна имаме увеличение на потока на туристите. Това означава, че просто туристите, както държавните администрации искат да отидеш при тях и да им кажеш „Знаете ли, ние искаме да бъдете вие наши гости. Заповядайте. Елате. Ние предлагаме едно, две, три, четири, пет. При нас можете да намерите това, това, това”. Това създава от една страна уважение между партньорите, защото те наистина казват „Браво. Ето България е дошла на крака да ни покани да бъдем туристи в България”. От друга гледна точка обаче към сега създалата се ситуация, наистина малко вероятно е точно тези пазари в бъдеще да развият своя потенциал. Не заради друго, сигурно има обективната необходимост от това, сигурно те искат да дойдат в България, но в момента на туристическия пазар действа по-скоро предпазливост, отколкото някаква форма на отвореност. Самите Китай, Корея и Япония показват някаква форма на резервираност, която съвсем не е малка. Факт е, че ние точно в тези дни през месец декември трябваше да имаме посещение от японски туроператори, които ние бяхме подготвяли почти 9 месеца преди днешния ден, бяхме ги поканили, бяхме подготвили почти всички документи, които са необходими, за да можем да ги зарибим да дойдат в България и те отказаха. И те отказаха не заради друго, а казаха „Знаете ли, ние ще дойдем, но ние не можем да ви обещаем нищо. Ние не можем да ви обещаем, че ние ще бъдем следващите ваши туристи”. Стегнацията на японския пазар е много силна и това дава своето отражение и наистина създава усещането за това, че няма да изпълним тази мисия, заради която вие ни каните. Бяха много мили, но бяха абсолютно искрени и истински. Така че в този ред на мисли. Много ми се иска азиатските страни да бъдат нашия бъдещ потенциал. Аз лично положих страшно много усилия това да го направя, защото те са богати дестинации. Тези богати дестинации имат много пари и се чудят къде да пътуват. Те имат своите традиционни пазари, които посещават всяка година, но защо пък да не е и България, но може би това няма да бъде тази година. Дано бързо да мине кризата и хората да се успокоят психически. Те в момента не са психически спокойни.
По информация от представители на бранша – резервациите за следващото лято са адски малко на този етап.
Вероятно. Аз идвам от Москва, където се прокрадна точно такова усещане, че може би голяма част от туристите няма да се откажат от своето пътуване, но ще изчакат последния момент. Сега е много важна рекламата. Защото от една страна туристическите дестинации, каквато е и България, се надпреварват да зарибяват по някакъв начин с допълнителни услуги туристите – бонуси, отпадане на част от таксите, финансиране на една част от престоя на самите туристи в съответните дестинации. И аз ги разбирам самите туристи, защото и аз да съм и аз ще подходя по същия начин. Аз ще изчакам до последния момент и който ми предложи най-атрактивната оферта, ще отида при него без да имам някаква възможност да се чувствам несигурна в своя избор. От друга гледна точка видимо и фалитите на съответните фирми оказват своето влияние. Толкова много фалити има в света, че каква е гаранцията, че една част от тези туроператорски фирми и хотели няма да фалират до лятото. Дай Боже да не се случи, но в крайна сметка това е една форма на предпазливост. В този ред на мисли пак казвам. Вероятно ще има отлив. Това е обективно и няма защо да го крием. От друга страна туристите ще се записват в последния момент.
Вече определени ли са изложенията, на които страната ни ще участва през следващата година?
Традиционните са. Няма никаква изненада.
Какъв ще бъде туристическият продукт, който ще предлага страната ни през 2009 г.?
За следващата година продуктът ще е еко и селски туризъм. Това е акцента. Ние акцентирахме върху зеленината, върху неподправената България, върху това, което ни е крепяло и което сме продавали може би най-успешно през годините, но което не е особено популярно, не заради друго, а защото с течение на годините не сме обръщали внимание на точно тези малки населени места, в които специално ние се чувстваме много добре. Ако успеем да продадем това наше усещане за комфорт и към нашите гости, според мен ще бъде много успешно.
2009 г. е Годината на България в Русия – какъв е ангажимента на ДАТ за събитията?
Има цял инициативен комитет от сигурно 100 души, които се занимават точно с това. Аз лично не мога да кажа точно какво те са разписали като поведение. Ние знаете, че участваме традиционно на 8 изложения в Русия. И тази година ще направим същото. Ако ние сме част от официалната програма на държавата, а аз съм сигурна, че това ще бъде, ще получа инструкции точно къде, как и при какви обстоятелства бихме могли да се представим, но към момента наистина самата работна група, която има ангажимента да изготви този план и да ни даде ясна представа за това какво следва да се случи не го е направила. Така че очаквам някой да ми каже какво трябва да направя. Аз ще го свърша, но трябва да изяснят формата на участието на агенцията.
На какъв етап са преговорите за рекламата на България в Европа по ТИР-овете и по опаковки на хранителни продукти?
Трябва да обявим процедура по ЗОП, но самият факт, че нямаме много финансови средства към края на годината ме възпира да го направя. Това е реклама, която задължително трябва да мине през процедура по ЗОП. Няма вариант, в който просто така да си изберем нещо или някой и да му възложим. Когато видя, че имам пари ще го направя, но не бих искала да излъжа когото и да било, да направя процедура по ЗОП, да я отворя и след това да не мога да платя. Все пак това са много усилия на хората, които печелейки една процедура по ЗОП, трябва да разчитат на съответните финансови средства. Трябва да имам тези пари и тогава.
С бюджета на агенцията за 2009 г. това реално ли е да се случи?
Не. Трябва да има допълнително средства.
Г-жо Крушкова, вчера подписахте средносрочно рамково споразумение и шест договора по схема „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване” с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така Агенцията по туризъм ще получи голямо финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”. Кои са основните дейности по проектите и какви цели си поставяте с тях?
Знаете, че традиционно Държавната агенция по туризъм и туризма като цяло страдаме от безпаричие затова аз съм много щастлива, че вчера подписахме точно тези 6 проекта, които са началото на процедурата по усвояването на безвъзмездната финансова помощ на Европейския съюз, която е насочена към подкрепа на ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване. Всъщност ние предложихме на МРРБ като основен управляващ орган на тази европейска програма 9 от проектите. Те одобриха 6 от тях. Останалите 3 ще бъдат одобрени към края на месец март, когато всъщност втората част или втората партида от проекти биха могли да бъдат представени и при едно добро написване и разписване да бъдат одобрени. Така че в този ред на мисли аз лично искам да уверя всички, които до момента сме очаквали наистина отварянето на тази Оперативна програма, че тези проекти не са случайно избрани. Напротив, те са плод на една доста дълга дискусия – първо, в Държавната агенция по туризъм, между нас – кои са най-големите приоритети, които бихме искали да бъдат финансирани. Пак казвам, поради необходимостта да бъдат финансирани страшно много дейности, които да бъдат полезни на българския туризъм избрахме една част от тях. Разбира се, след съветване с управляващия орган, те даже ни посъветваха част от проектите да бъдат окрупнени, да бъдат създадени по-големи проекти, за по-големи суми, които касаят и придобиването на по-голям резултат след това. Поради тази причина ние окрупнихме нашите проекти и направихме доста големи като размер и стойност проекти, насочени към туристическата програма и туристическия продукт, наречен България. В проектите влизат маркетингови проучвания, рекламните кампании на България на съответните пазари, които са имитиращи за България, също така насърчаването на вътрешния туризъм. Знаете, че много години сме говорили за това как да направим така, че ние българите да останем в нашата страна. Сега имаме възможност да разпишем и да направим рекламна кампания, която да е насочена към нас самите и съответно да разработим и разпространим рекламно-информационни материали, които промотират България като туристическа дестинация, да създадем един мултимедиен каталог за туристическите обекти. Електронният маркетинг на България е също един въпрос, за който много често сме били критикувани и то с абсолютно право, поради факта, че както нашата уебстраница, така и няма една институционална страница в страната, която наистина да представя страната като туристическа дестинация. Всяка една уважаваща себе си туристическа дестинация има такава. Така че за мен това е страшно радостно, че ще можем да го направим, както и да водим целогодишната рекламна кампания на България по водещи европейски телевизионни канали. Това е чистата форма на реклама на европейските канали, които са с голямо значение, с голям обхват и голям брой зрители, които покриват и съответно се интересуват от такъв тип пътувания, които са свързани с туристическа дестинация България.
Каква ще бъде основната рекламна стратегия на България през следващата година? Към кои пазари ще бъде насочена тя?
За следващата година е доста комплицирано таргетирането на основните дестинации. Ако ми бяхте задали този въпрос през лятото, със сигурност знаех какво ще отговоря. През следващата година, предвид сериозната криза, която се очертава по информация на Световната туристическа организация ще връхлети специално туристическия бизнес около месец април, тогава ще бъде критичната точка, когато се очакват да бъдат изключително големи проблемите поради от една страна започващият летен туристически сезон, а от друга страна завършващият зимен туристически сезон. По опита, който показват и другите страни по-скоро ние ще се ориентираме към реклама в нашите съседни страни, към България като туристическа дестинация и разбира се тези пазари, които са залегнали в тази информационна кампания – Русия, Германия и Англия. Много думи се чуха за това, че може би трябва да бъде изместен фокусът на рекламата. От гледна точка на бъдещото ни развитие като туристическа дестинация обаче, лично моето мнение е, че не би трябвало да направим някакви генерални завои, някакви генерални промени в нашето поведение. Традиционно и от години ние сме рекламирали България като една лятна туристическа дестинация, от която са се ползвали предимно немски, скандинавски и английски туристи. Специално английските туристи са изключително популярни за зимния туристически сезон. Трудно ще бъде променена точката на кипене. Не за друго, а защото, колкото и да има промяна в манталитета на туристите, които пътуват предвид проблемите, които се появиха сега от гледна точка на финансовите пазари, там където ние сме имали дълги години реклама, името на България ще остане. Затова не е редно да забравим за тези страни точно днес, защото както казват от Световната туристическа организация, кризата ще свърши и какво правим след това. Защото в момент на криза всичко е чрезвичайно, но обичайните действия и обичайните мисли, които сме имали до момента не би следвало да бъдат нарушавани до такава голяма степен. Не за друго, а защото в крайна сметка това е много важно. Важно е да запазим точно тези хора, които са били досега гости у нас.
Обичайните гости ще бъдат запазени, но вие преди време казахте, че е добре страната да насочи рекламата си към азиатските страни. Това ще се случи ли?
Напоследък пътувах много в тези страни поради факта, че почти навсякъде подписах споразумения на държавно ниво. Навсякъде където съм отишла, във всяка една страна имаме увеличение на потока на туристите. Това означава, че просто туристите, както държавните администрации искат да отидеш при тях и да им кажеш „Знаете ли, ние искаме да бъдете вие наши гости. Заповядайте. Елате. Ние предлагаме едно, две, три, четири, пет. При нас можете да намерите това, това, това”. Това създава от една страна уважение между партньорите, защото те наистина казват „Браво. Ето България е дошла на крака да ни покани да бъдем туристи в България”. От друга гледна точка обаче към сега създалата се ситуация, наистина малко вероятно е точно тези пазари в бъдеще да развият своя потенциал. Не заради друго, сигурно има обективната необходимост от това, сигурно те искат да дойдат в България, но в момента на туристическия пазар действа по-скоро предпазливост, отколкото някаква форма на отвореност. Самите Китай, Корея и Япония показват някаква форма на резервираност, която съвсем не е малка. Факт е, че ние точно в тези дни през месец декември трябваше да имаме посещение от японски туроператори, които ние бяхме подготвяли почти 9 месеца преди днешния ден, бяхме ги поканили, бяхме подготвили почти всички документи, които са необходими, за да можем да ги зарибим да дойдат в България и те отказаха. И те отказаха не заради друго, а казаха „Знаете ли, ние ще дойдем, но ние не можем да ви обещаем нищо. Ние не можем да ви обещаем, че ние ще бъдем следващите ваши туристи”. Стегнацията на японския пазар е много силна и това дава своето отражение и наистина създава усещането за това, че няма да изпълним тази мисия, заради която вие ни каните. Бяха много мили, но бяха абсолютно искрени и истински. Така че в този ред на мисли. Много ми се иска азиатските страни да бъдат нашия бъдещ потенциал. Аз лично положих страшно много усилия това да го направя, защото те са богати дестинации. Тези богати дестинации имат много пари и се чудят къде да пътуват. Те имат своите традиционни пазари, които посещават всяка година, но защо пък да не е и България, но може би това няма да бъде тази година. Дано бързо да мине кризата и хората да се успокоят психически. Те в момента не са психически спокойни.
По информация от представители на бранша – резервациите за следващото лято са адски малко на този етап.
Вероятно. Аз идвам от Москва, където се прокрадна точно такова усещане, че може би голяма част от туристите няма да се откажат от своето пътуване, но ще изчакат последния момент. Сега е много важна рекламата. Защото от една страна туристическите дестинации, каквато е и България, се надпреварват да зарибяват по някакъв начин с допълнителни услуги туристите – бонуси, отпадане на част от таксите, финансиране на една част от престоя на самите туристи в съответните дестинации. И аз ги разбирам самите туристи, защото и аз да съм и аз ще подходя по същия начин. Аз ще изчакам до последния момент и който ми предложи най-атрактивната оферта, ще отида при него без да имам някаква възможност да се чувствам несигурна в своя избор. От друга гледна точка видимо и фалитите на съответните фирми оказват своето влияние. Толкова много фалити има в света, че каква е гаранцията, че една част от тези туроператорски фирми и хотели няма да фалират до лятото. Дай Боже да не се случи, но в крайна сметка това е една форма на предпазливост. В този ред на мисли пак казвам. Вероятно ще има отлив. Това е обективно и няма защо да го крием. От друга страна туристите ще се записват в последния момент.
Вече определени ли са изложенията, на които страната ни ще участва през следващата година?
Традиционните са. Няма никаква изненада.
Какъв ще бъде туристическият продукт, който ще предлага страната ни през 2009 г.?
За следващата година продуктът ще е еко и селски туризъм. Това е акцента. Ние акцентирахме върху зеленината, върху неподправената България, върху това, което ни е крепяло и което сме продавали може би най-успешно през годините, но което не е особено популярно, не заради друго, а защото с течение на годините не сме обръщали внимание на точно тези малки населени места, в които специално ние се чувстваме много добре. Ако успеем да продадем това наше усещане за комфорт и към нашите гости, според мен ще бъде много успешно.
2009 г. е Годината на България в Русия – какъв е ангажимента на ДАТ за събитията?
Има цял инициативен комитет от сигурно 100 души, които се занимават точно с това. Аз лично не мога да кажа точно какво те са разписали като поведение. Ние знаете, че участваме традиционно на 8 изложения в Русия. И тази година ще направим същото. Ако ние сме част от официалната програма на държавата, а аз съм сигурна, че това ще бъде, ще получа инструкции точно къде, как и при какви обстоятелства бихме могли да се представим, но към момента наистина самата работна група, която има ангажимента да изготви този план и да ни даде ясна представа за това какво следва да се случи не го е направила. Така че очаквам някой да ми каже какво трябва да направя. Аз ще го свърша, но трябва да изяснят формата на участието на агенцията.
На какъв етап са преговорите за рекламата на България в Европа по ТИР-овете и по опаковки на хранителни продукти?
Трябва да обявим процедура по ЗОП, но самият факт, че нямаме много финансови средства към края на годината ме възпира да го направя. Това е реклама, която задължително трябва да мине през процедура по ЗОП. Няма вариант, в който просто така да си изберем нещо или някой и да му възложим. Когато видя, че имам пари ще го направя, но не бих искала да излъжа когото и да било, да направя процедура по ЗОП, да я отворя и след това да не мога да платя. Все пак това са много усилия на хората, които печелейки една процедура по ЗОП, трябва да разчитат на съответните финансови средства. Трябва да имам тези пари и тогава.
С бюджета на агенцията за 2009 г. това реално ли е да се случи?
Не. Трябва да има допълнително средства.
Коментари (0 коментара)