Grown Apart

Николай Йотов, бивш авио инженер, сега тандемен пилот, инструктор и съдружник в училище по парапланеризъм Skynomad в Сопот, в интервю за Tourist Media

Как създадохте Скайномад и как ви хрумна идеята?

Работех като авиоинженер в една замираща армия и използвах свободното си време да уча нови неща и да мечтая. Когато ме съкратиха, реших да не заминавам за Канада (план Б), а да правя това което обичам – летене и планини. Малко преди това две събития предопределиха моя избор. Първото бе, че получих язва и това ме шокира, защото спортувах и бях в разцвета на силите си. Докторите ми дадоха 2 месеца болнични, които изкарах на хижа Добрила с летене и спокойствие. Излекувах се и разбрах колко сме уязвими от стреса. Реших, че не искам кариера и живот в Матрицата. Две години след това баща ми и дядо ми починаха от инсулт. Вероятно времето ми е ограничено и трябва да направя нещо, докато съм млад и силен.

В началото бях предимно сам и реших да популяризирам Сопот, като му направя интернет страница. От нея някои хора поискаха да ги обучавам и си помислих дали не мога да се захвана с обучение и паратуризъм. Речено - сторено. Вдъхновен от безкрайните хоризонти и друсайки се с музика, направих страницата ни – skynomad.com. Естествено, преди това изчетох много статии за уеб дизайн и маркетинг (не лъжете търсачките) и се получи добро попадение – страницата ни бе на челните места. Работата се засили прогресивно и поканих двама приятели за партньори. Бяхме на гребена на вълната и всичко вървеше с лекота - печелехме състезания, поставяхме рекорди...

От колко време развивате тази дейност и какви пречки срещнахте в работата си?

Започнахме от 2000 година. В началото училището ни бе с комунален характер и това ни създаде много привърженици. Но когато нещата заприличаха на индустрия, духът се пречупи – особено на фона на дивия капитализъм в страната ни. Екипът ни бе от силни индивидуалисти и това допълнително уби колективния дух. Теглихме чертата и превключихме от комунизъм на капитализъм. Двама напуснаха и останахме аз и партньорът ми – Орлин Димов. Съвестта ми е чиста и се научих да не преча на неща, дето напират да се случат. Единият от бившите ми колеги създаде собствено училище и опитах форма на тясно сътрудничество, но накрая разбрах, че трябва да има граница. Появи ли се конкуренция, приятелството се сменя с уважение. Най-големите пречки са тези в нас. Тези отвън са едни от задачките, дето правят играта интересна.

Развивате дейността си в Сопот. Каква е причината за това – благоприятните условия за парапланеризъм или фактът, че сте местни?

Сопот е най-доброто място за летене в България. След Втората Световна война дядо ми се преместил от Балкана в големия град, сега аз направих обратното. Номади сме все пак... В началото забелязвах завист у местните – дошъл някъв пришелец и използва техните ресурси. Само че колко от тях имат очи за планината? Колко са се качвали нагоре пеш? Само лифта и банкети на хижите. Планината принадлежи на тоя, който я обича. България също.

Радвате се на голяма популярност. Какви са най-често клиентите ви – опитни парапланеристи или начинаещи авантюристи?

Опитните парапланеристи нямат нужда от обучение, а от вдъхновение. За щастие или за съжаление, вдъхновението трудно се конвертира директно в кеш. Затова предимно обучаваме или возим пасажери.

Интересува ли се българинът от екстремни изживявания или преобладават чуждестранните клиенти?

Интересува се, но един български пощальон не може да си позволи парапланеризъм, за разлика от един англичанин.

Сопот е и място с много исторически забележителности. Успявате ли съвместно с общината да предлагате общ туристически продукт на гостите на града?

Засега не и не съм сигурен дали трябва, защото мисля че ролята на общината в капиталистическата реалност е да създава условия за конкуренция. Наскоро прочетох „Бит и душевност на нашия народ” от Иван Хаджийски. Ако човек се вгледа по-добре наоколо, може да намери бутоните които правят чудеса.

Какви са според вас основните пречки за развитието на алтернативния туризъм в страната?

Достъпът до платежоспособни клиенти. Иначе България е рай отвсякъде.

Как се появи идеята за летене и името?

Баща ми и дядо ми бяха планински водачи и от 3-4 годишен са ме помъкнали по планините. Всеки път, когато изкачвам някой връх, пред мен се открива панорама, дето ми вика „Ела”. И така - в продължение на 20 години. После се появи парапланеризмът и аз последвах зова на простора. От скитанията в планината се вдъхнових за името SkyNomad (небесен скитник). Баща ми преди да умре каза, че се чувства като скитник между звездите.