печат
изпрати статия
Маргарита Ваклинова - директор на Националния археологически институт с музей при БАН пред Радио Фокус:
Законът за културното наследство… Остана ли нещо неизказано, след като повече от 3 години се подготвя, от 18 години поне се мисли върху него. След като имаше толкова дискусии и отчитане на различни интереси…
Не знам дали е останало нещо неказано. Мисля, че много неща се казаха. Основното и най-важно и мисля, че то не беше казано, а много пъти бе повтаряно – ако продължаваме да не приемаме нов Закон за културното наследство, ще продължи да действа стария, за който всички твърдят, че е остарял, независимо то всички промени, направени по него.
Да уточним – той е от 1969 година.
Да. Законът е толкова видоизменен вече, че просто не е прилича на себе си във варианта, в който беше познат на нас по-старото поколение. Така, че това, което може да се каже, че най-доброто, което може да ни се случи е да се приеме нов закон. Защото в противен случай, ще продължат да повтарят някои хора, които имат интерес от това, ще продължат да повтарят, че няма такъв закон и изобщо законите не са годни, защото не са угодни на някого.
Прекалено много станаха интересите, които се преплетоха в този закон и някои казаха, че законът е лош. Затова е по-добре да бъде приет лош закон, въпреки че според мен това не е така. Законът не е лош. Но ако бъде приет един лош закон, той след това може да бъде поправен. Имало е и закони, които още на следващия ден след приемането им, е започвало да бъдат поправени.
Така, че чудесно някои неща, които не работят, и се установи, че не работят добре, да бъдат поправени. Но по-добре е да бъде приет закона.
Аз поне не знам да има закон, по който толкова много се работи, толкова много експерти, да е имало толкова голяма дискусия и да е имало толкова много съчетаване на разнопосочни интереси. Все пак пряко заетите с откриването на нашето културно наследство историци и археолози – те се обединяват около този закон.
Да, така е. Трябва да Ви кажа, че се обединяват от същите мои съображения, които току-що изказах. На нас ни е нужен този закон. Всички тези разхищения просто станаха прекалено много. В края на краищата, аз 46 години работя в защита на това нашето наследство да остане за България, да го има за поколенията. А не това наследство, каквото и да е било то, да бъде разхищавано – движимо или недвижимо. Защото, ако не го запазим, ние нямаме бъдеще. И утре поколенията ще ни ругаят нас, ако сме разхищили и унищожили всичко това. Прекалено много станаха личните, частни интереси, хищничеството Тази приказка – държавата колко лош стопанин е. Ами коя е държавата – това сме ние.
Разнесоха се призиви, които бяха абсолютно противозаконни. За това нещо се съди - призиви, че в края на краищата този закон щя да предизвика изнасяне на ценностите извън България. И аз тук искам да попитам – държавата, която е отговорна за това, къде са нейните органи да поискат отговорност на тези лица, които надават тези призиви.
Всъщност, ако бъде приет проектозакона, ще се внесе ред в много сфери, включително и в търговията с продажба на културно наследство, в която са вмъкнати всякакви хора – като се започне от обикновения прост иманяр, мине се през някой бивш служител на спецслужба и се стигне до по-нагоре…
:… до официални лицензирани лица. Защото има и такава търговия – тя е много в добър порядък, като наблюдавам нещата. Антикварите са абсолютно почтени хора, които спазват законите. Те се държаха много адекватно и културно по време на обсъждането на новите текстове.
Законът за културното наследство… Остана ли нещо неизказано, след като повече от 3 години се подготвя, от 18 години поне се мисли върху него. След като имаше толкова дискусии и отчитане на различни интереси…
Не знам дали е останало нещо неказано. Мисля, че много неща се казаха. Основното и най-важно и мисля, че то не беше казано, а много пъти бе повтаряно – ако продължаваме да не приемаме нов Закон за културното наследство, ще продължи да действа стария, за който всички твърдят, че е остарял, независимо то всички промени, направени по него.
Да уточним – той е от 1969 година.
Да. Законът е толкова видоизменен вече, че просто не е прилича на себе си във варианта, в който беше познат на нас по-старото поколение. Така, че това, което може да се каже, че най-доброто, което може да ни се случи е да се приеме нов закон. Защото в противен случай, ще продължат да повтарят някои хора, които имат интерес от това, ще продължат да повтарят, че няма такъв закон и изобщо законите не са годни, защото не са угодни на някого.
Прекалено много станаха интересите, които се преплетоха в този закон и някои казаха, че законът е лош. Затова е по-добре да бъде приет лош закон, въпреки че според мен това не е така. Законът не е лош. Но ако бъде приет един лош закон, той след това може да бъде поправен. Имало е и закони, които още на следващия ден след приемането им, е започвало да бъдат поправени.
Така, че чудесно някои неща, които не работят, и се установи, че не работят добре, да бъдат поправени. Но по-добре е да бъде приет закона.
Аз поне не знам да има закон, по който толкова много се работи, толкова много експерти, да е имало толкова голяма дискусия и да е имало толкова много съчетаване на разнопосочни интереси. Все пак пряко заетите с откриването на нашето културно наследство историци и археолози – те се обединяват около този закон.
Да, така е. Трябва да Ви кажа, че се обединяват от същите мои съображения, които току-що изказах. На нас ни е нужен този закон. Всички тези разхищения просто станаха прекалено много. В края на краищата, аз 46 години работя в защита на това нашето наследство да остане за България, да го има за поколенията. А не това наследство, каквото и да е било то, да бъде разхищавано – движимо или недвижимо. Защото, ако не го запазим, ние нямаме бъдеще. И утре поколенията ще ни ругаят нас, ако сме разхищили и унищожили всичко това. Прекалено много станаха личните, частни интереси, хищничеството Тази приказка – държавата колко лош стопанин е. Ами коя е държавата – това сме ние.
Разнесоха се призиви, които бяха абсолютно противозаконни. За това нещо се съди - призиви, че в края на краищата този закон щя да предизвика изнасяне на ценностите извън България. И аз тук искам да попитам – държавата, която е отговорна за това, къде са нейните органи да поискат отговорност на тези лица, които надават тези призиви.
Всъщност, ако бъде приет проектозакона, ще се внесе ред в много сфери, включително и в търговията с продажба на културно наследство, в която са вмъкнати всякакви хора – като се започне от обикновения прост иманяр, мине се през някой бивш служител на спецслужба и се стигне до по-нагоре…
:… до официални лицензирани лица. Защото има и такава търговия – тя е много в добър порядък, като наблюдавам нещата. Антикварите са абсолютно почтени хора, които спазват законите. Те се държаха много адекватно и културно по време на обсъждането на новите текстове.
Коментари (0 коментара)