Grown Apart

Законопроектът на председателя на комисията по култура Нина Чилова за нов закон за културно-историческото наследство предизвика доста остри реакции в някои среди на нашата общественост. Той вече мина на първо четене, но все още не е приет. Какви са слабите и силните страни на този законопроект и чии интереси може да засегне, коментира в ефира на радио “Фокус” – Велико Търново н. с. Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Г-н Църов защо законопроектът на г-ца Чилова породи толкова негативни реакции, защо не бе приет добре от обществеността?
С промяната и настъпването на нови условия в нашата държава се яви и необходимост да се приеме един нов закон, който да е свързан с паметниците на културата. Знаем, че България е една от трите най-наситени, с най-голяма концентрация на паметници на културата държави след Италия и Гърция. Стария закон беше още от 1959 г., с много изменения той и сега е действащ. Правят се може би от 15 години различни опити да се прокара нов закон за паметниците на културата, но за съжаление до момента това все още не е станало. Дори по времето на правителството на Иван Костов мина на първо четене такъв проектозакон, но така и не стигна до второ четене. Сегашният законопроект, който наистина е известен като закона “Чилова”, защото председателят на комисията по култура г-ца Нина Чилова е най-активния радетел за приемането на нов закон за културно-историческото наследство. Върху него обаче работят не само г-ца Чилова и екипа и, а наистина голям кръг специалисти – в това число хора от музеите, архитекти, специалисти от министерството на културата, колекционери. Защо обаче към този закон се получиха предимно негативни изказвания и отзиви? Ами може би, защото колекционерите са по-активни в този случай в изявите си пред медиите. Като цяло новият законопроект е доста близък до стария, досега действащия закон и по отношение на музеите като институции няма някакви особени промени. Дори в тази си част нещата са по-изяснени и избистрени отколкото в досега действащия закон. От тази гледна точка музейните работници няма защо да недоволстваме от новия закон. Наистина, има много скрити опасности за колекционерите, макар че аз мисля, че този закон е добронамерено направен. Никой не може да си помисли, че някой през 21 век ще експроприира частна колекция на някого, но явно за хората, които са вложили лични пари в тези колекции това е повод за притеснение.

Една от основните критики към законопроекта е, че е силно рестриктивен – и това определено заплашва да доведе до изнасяне и укриване в чужбина и разпродажба на паметници на културата, каквито факти се наблюдават в съседни и други европейски страни с рестриктивно законодателство в тази област. Съществува ли наистина такава опасност и от друга стана не е ли нужен един именно по-рестриктивен закон?
Ами пак е въпрос на преценка. Общо взето южните нации - тези, които са около Средиземноморието и там, където е наситено с паметници на културата, които пък от друга стана са непрекъснато обект на незаконни сделки – те имат рестриктивно законодателство. Докато например скандинавските държави и може би най-вече Великобритания са на обратния принцип. Така че, според мен, ние трябва да търсим баланса, но тъй като сме в този географски пояс, който е с наситени паметници на културата, няма нищо лошо рестриктивните моменти в закона да преобладават. Все пак трябва да се намери един подходящ баланс.

В крайна сметка, както и вие споменахте, законът изглежда твърде насочен конкретно към колекционерите. Вие в по-ранни разговори сте изтъквал, че не бива колекционерите и иманярите да бъдат приравнявани по отношение на щетите, които нанасят на културно-историческото ни наследство...
Разбира се, че е така. Аз продължавам да отстоявам това си мнение, макар че някои от колекционерите, както знам, издържат иманярски групи. Един вид – те са на заплата и работят за тях. Но това е друга тема на разговор. Наистина иманярите са тези, които нанасят щети на недвижимите паметници, като разкопават нерегламентирано, без познания – известно е, че археологията е едно унищожение на паметника, но разликата между археолога и иманяра, е че археологът документира - прави абсолютно задължителната документация, така че може дори след него, ако той не е изтълкувал правилно това което е проучил, то може следващият специалист – след 10, 20 , 50 години да възстанови това, което е било проучвано. Докато иманярът копае веднъж, тотално се унищожава паметника – неговата цел е само набавяне на движими паметници, които съответно да продаде и да спечели пари. Аз обаче искам да спомена нещо друго, което доста ме притесни, след като го прочетох в пресата. Това е позицията на Светия синод по отношение на паметниците, които така или иначе са свързани с християнството. Говоря още за паметниците от най-дълбока древност – още от IV-ти век сл. Хр. насетне, когато християнството се появява по нашите земи – става въпрос за старите църкви, както и тези от Средновековието, които са във вид на археологически обекти, в руини – но и за тези, които са запазени в целия си обем – както Арбанашките църкви. Аз наистина си мисля, че това, което предлага Светия синод поне на този етап не е удачно – след като държавата е полагала в продължение на сто и повече години грижи за този тип паметници. В това отношение също имам известни опасения.

Какво точно е предложението на Светия синод?
Светия синод предложи да имат свой собствен институт, както Националния институт за паметниците на културата, който да се грижи за тези недвижими паметници, а също така да му бъдат предадени и всички движими паметници, които са свързани с християнския култ. Без значение кога и къде са открити, на кой етнос са принадлежали и т.н. Т.е. да се направи една паралелна структура на министерството на културата, най-общо казано, която да е под ръководството на Светия синод.

Нека се върнем към закона за културно-историческото наследство.Становището на кръг “Будител”, което са изпратили до г-ца Чилова е че новият закон за културно-историческото наследство не бива да бъде инструмент за репресия на българските граждани и за подтискане на конституционните им права. Всъщност има ли такава насока този закон по ваши наблюдения?
На мен ми е трудно да преценя, тъй като нямам юридическо образование, а в този кръг има доста юристи, а освен юристи, някои от тях са и колекционери. Въобще това е един кръг, чието мнение стои близко до мнението на колекционерите като цяло и може би становището им се дължи именно на това. Твърде вероятно е, разбира се, в законопроекта да има и такива слабости. Но аз се надявам, че между двете четения на закона, сега след като мина на първо четене, тези юридически проблеми ще бъдат изчистени, както и ще се вземат някакви мерки – просто ще се променят някои от членовете, който създават опасения в колекционерите, че може да бъдат конфискувани в полза на държавата колекциите им.

Нуждае ли се законът за културно-историческото наследство от допълнителни клаузи по отношение на иманярите? Въобще в законодателството или в контрола е проблемът по отношение на борбата с тях?
Според мен проблемът е в контрола. Сегашният закон има достатъчно сериозни членове по отношение на тях, както такива има и в Наказателния кодекс. Но те просто се вземат в най-мекия им възможен вариант. Обичайно иманярите се разминават с административни глоби и аз не съм чул иманяр да е лежал ефективно в затвора. Възможно е, но поне аз не съм чувал. Моето мнение е, че в това отношение трябва да вървим по пътя на Италия, за да може да се преустанови ограбването на паметниците. Там има специално подразделение към полицията, което е снабдено със съответната техника, за да може да наблюдава както движимите паметници, така и недвижимите – тези, които са най-често обект на интерес от страна на иманярите. Още преди доста години проф. Божидар Димитров спомена, че е необходимо едно такова звено, което да е снабдено с хеликоптери, с високопроходима техника, с достатъчно добре обучен персонал, който не само да задържа нарушителите, но и да познава законодателството, да има и експертни познания. Така че, според мен, това е решението. Може би ще възникне въпросът – а какво да правим с досега събраните неща, как да се узаконят? Ами така или иначе, те вече са извадени от своята среда, от своя контекст, така че важната информация така или иначе е загубена за науката. Моето лично мнение е и то не като директор на музей, а като човек, който се сблъсква с такива неща, е че колекциите, така както са в този си вид трябва да бъдат узаконени по една сравнително проста и лека процедура и вече оттам-насетне да се засили контрола, да се въведе регистрация за всеки един предмет.

Дали все пак проектът на г-ца Чилова има положителни страни? Кои всъщност са силните страни на този законопроект?
По моята бегла преценка, около 70 процента в него са положителните неща, а около 30 процента са нещата, които трябва да се променят.