Ахеологът Христо Кузов пред радио “Фокус” – Варна с коментар на най-новите факти, около разкопките в местността Дълбока, Каварненско.
Бихте ли разказали повече за по-важните археологически разкопки, извършени през годината?
Повечето неща вече са известни, а колегите, които ги обявават за нови и уникални, просто са по-суетни и искат да привлекат медийното внимание. По принцип откритията, които направих през този археологически сезон, са стандартни. Правя спасителни разкопки и затова съм принуден да работя в тези тежки метеорологични условия. Разкрихме едно късноантично селище - жилища, дървохранилища, и всички древни находки, които сме открили, са нормалните предмети, които са съпътствали живота на древните хора – монети, посуда, керамични, стъклени...
Предполагам, че тези находки са край Каварна?
Да. Обектът се намира на 7-8 км. от град Каварна, в местността “Дълбока”. Селището е много голямо, но проучванията са в самото начало и затова няма кой знае каква информация все още. То тепърва ще бъде проучвано.
От кой период на българската история датира това селище?
То е отпреди българската история. Засега са регистрирани няколко периода, които започват от 4 век и приключват в началото на 7 век.
Тоест, това селище датира от самото начало на българската държава?
Малко преди началото на българската история или по-точно при първите български и славянски нахлувания по тези земи.
Можем ли да разберем какъв е битът на тези хора?
Проучванията засега са ограничени, но не се отличават кой знае колко от останалите вече открити в страната. Въпросните хора са се занимавали със земеделие, животновъдство, с лов на глигани също. Не става въпрос за чисти траки. В този период има заселени готи, например. Това са федерати – съюзници на Римската империя, които са внесли по тези земи своите традиции.
Водите ли борба с иманярите?
Това по принцип е работа на държавата, но тя като че ли е абдикирала от тази си функция. Ние, разбира се, се стремим да изпреварваме тези набези с нашите проучвания. Трябва да продължат разкопките на този обект и по-специално с проучване на трасето на пътя
Бихте ли разказали повече за по-важните археологически разкопки, извършени през годината?
Повечето неща вече са известни, а колегите, които ги обявават за нови и уникални, просто са по-суетни и искат да привлекат медийното внимание. По принцип откритията, които направих през този археологически сезон, са стандартни. Правя спасителни разкопки и затова съм принуден да работя в тези тежки метеорологични условия. Разкрихме едно късноантично селище - жилища, дървохранилища, и всички древни находки, които сме открили, са нормалните предмети, които са съпътствали живота на древните хора – монети, посуда, керамични, стъклени...
Предполагам, че тези находки са край Каварна?
Да. Обектът се намира на 7-8 км. от град Каварна, в местността “Дълбока”. Селището е много голямо, но проучванията са в самото начало и затова няма кой знае каква информация все още. То тепърва ще бъде проучвано.
От кой период на българската история датира това селище?
То е отпреди българската история. Засега са регистрирани няколко периода, които започват от 4 век и приключват в началото на 7 век.
Тоест, това селище датира от самото начало на българската държава?
Малко преди началото на българската история или по-точно при първите български и славянски нахлувания по тези земи.
Можем ли да разберем какъв е битът на тези хора?
Проучванията засега са ограничени, но не се отличават кой знае колко от останалите вече открити в страната. Въпросните хора са се занимавали със земеделие, животновъдство, с лов на глигани също. Не става въпрос за чисти траки. В този период има заселени готи, например. Това са федерати – съюзници на Римската империя, които са внесли по тези земи своите традиции.
Водите ли борба с иманярите?
Това по принцип е работа на държавата, но тя като че ли е абдикирала от тази си функция. Ние, разбира се, се стремим да изпреварваме тези набези с нашите проучвания. Трябва да продължат разкопките на този обект и по-специално с проучване на трасето на пътя





печат
изпрати статия
Коментари (0 коментара)