печат
Теодора Томова, директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) в интервю за Агенция „Фокус”.
Какъв е общият брой на обучените спасители до момента в страната?
От създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст през 1964 г. до момента са обучени над 45 000 водни спасители, което е една армия. Конкретно, от началото на годината до момента за плувни басейни и водни паркове сме обучили 671 спасители, а 216 спасители сме обучили за море.
Може ли да се направи сравнение между броят им тази година и тенденцията минали години?
Спрямо същия период на миналата година сме обучили 120 водни спасители повече. Това са радващи за нас показатели. Колкото повече, толкова по-добре.
Колко от спасители заминават да работят извън България и по каква линия го правят?
По принцип по наша информация, над 1000 български водни спасители работят годишно зад граница. Те заминават най-често по частна линия – уреждат професионалните си ангажименти или го правят чрез фирми за работа в страната.
В кои български водоеми най-често стават удавяния?
80 % от всички водни инциденти стават във вътрешността на страната, в откритите водни площи – язовири, езера, напоителни канали или други вътрешни водоеми.
Защо – заради липсата на спасители или заради по-лошите условия за плуване, в сравнение с басейните или морето?
И двете причини са важни. Има много неща, които биха довели до воден инцидент – температура на вода, непознато дъно, рязко задълбочаване, течения, както и липса на водни спасители, на медицинско обслужване. Децата понякога си правят подръчни салове или други средства, които са несигурен източник на поддръжка на тялото във водата. Тук искам да подчертая и слабия родителски контрол, особено през ваканцията. В страната има над 4000 вътрешни водоема и ние сме една много водна страна, освен, че имаме Черно море и река Дунав. Колкото повече вода, толкова се увеличават и предпоставките за възникването на водни инциденти. Когато децата са близо до водата, не можем да очакваме от тях да преценят адекватно опасността, която водата представлява за тях.
Възможно ли е в най-популярните открити водоеми в страната да се осигури медицинско обслужване и да се наемат водни спасители?
По принцип е възможно там, където релефът на брега позволява. Там трябва да има постепенно удълбочаване. Микробиологичният анализ на водата трябва да е подходящ. Освен това тя трябва да е чиста, да е прозрачна, да се вижда дъното, да е безопасно, както и да е означено къде започва и къде свършва зоната за къпане. Освен това трябва да има водни спасители, както и медицинско обслужване. Виждате на колко много условия трябва да отговаря един водоем, за да бъде обявен за безопасен за къпане и плуване. Някой трябва да поддържа всичко това, за което споменах. Това е обвързано с финансови средства и този, който би ги предложил, трябва да има някакъв финансов интерес, за да вложи в такъв тип услуга.
Колко удавяния са се случили в страната от началото на годината и къде?
Теодора Томова: От началото на годината по наши данни има 32 удавяния. 6 от инцидентите са се случили на морето, на неохраняеми плажове или в извънработно време на спасителите. 7 деца са се удавили от началото на годината.
Увеличава ли се броят на удавянията по Ваши наблюдения?
Не бих казала, че има завишаване на цифрата, спрямо същия период миналата година, но всеки човешки живот за нас е ценен и правим всичко възможно да предупреждаваме гражданите за опасностите при плуване, както и да ги научим да се отнасят с респект към водата и да учат децата си да плуват.
Кои са основните правила, които трябва да се спазват, за да не се стига до инциденти в басейните или на плажа?
Човек трябва да е много внимателен, когато е в или около водни басейни или когато използва плавателни съдове с развлекателна цел. Не трябва да се употребяват алкохол или наркотични вещества при влизане във водата. Обилното хранене също е една от причините за възникването на водни инциденти. Претоварването на плавателните съдове също може да е проблем, както и скачането и плуването в непознати води. Опасно е надценяването на собствените сили и влизането навътре във водоеми.
Колко души годишно спасяват служителите на Водната спасителна служба?
Това е важен въпрос. Спрямо нашата статистика българските водни спасители годишно спасяват над 3000 души. Това е една солидна цифра, която оправдава и осмисля организираното водно спасяване в България, както и безценният труд на водния спасител.
Какво мислите за въвеждането на задължителното обучение по плуване в учебната програма?
Ние сме радетели на тази идея и в последните години водим настоятелна и последователна политика за това да подсетим държавните институции, че би било редно да се помисли за връщане на задължително обучение по плуване в учебната програма. Аз самата по тази начин преди години съм се научила да плувам. Освен, че това е една превенция на инцидентите при децата във водата, това е и безценна инвестиция в здравето на децата.
Коментари (0 коментара)