Grown Apart

Ако сте посещавали Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра" със сигурност сте останали впечатлени от майсторите, които работят там - ножари, дърворезбари, кожухари и много други. Сред тях са и майсторите - иконописци Пламен Малинов и Росен Дончев. Иконописта е един от занаятите, които имат вековни традиции в България. Всеки от нас е чувал за Тревненската иконописна школа, безброй са имената на зографите, оставили в българските манастири и храмове шедьоври на иконописното изуство. Днес двамата майстори-зографи Пламен и Росен са едни от малкото, които продължават да развиват и обогатяват традиционния начин за украса на българската икона.

Пламен Малинов е роден на 10 февруари 1960 г. През 1980 г. завършва художествена гимназия в Казанлък, а през 1988 г. - Художествена академия "Николай Павлович". През 1993 г. работи в "Галком Галери" - Женева. Росен Дончев е роден на 11 февруари 1963 г. През 1982 г. завършва художествено училище за приложни изкуства в Трявна, а през 1990 г. - СУ "Климент Охридски" със специализация етнография и фолклор. През 1995 г. двамата създават иконописното ателие в Етъра, което функционира и до днес.

Фоторепортаж от работната атмосфера в ателието на майсторите можете да видите тук.

Интервю на Христиана Стефанова - ПР в АЕК "Етър".

Разкажете ни малко повече за иконописното студио?
П. Малинов: Иконописното студио в Архитектурно - етнографския музей "Етъра" е създадено през 1995 г. От тогава се стараем да обогатяваме и развиваме уникалния традиционен начин на украса в българската иконография - ръчно нанасяне на "алчия" за постигане на релефна украса.
Р. Дончев: Иконите ни се отличават с ярък колорит, прецизност на детайла и богата орнаментика. Всяка наша творба е придружена от сертификат за изработка. Участвали сме и в редица европейски панаири на занаятите в Чехия, Белгия, Швейцария, Германия.

Защо избрахте точно Етъра за място, на което да творите?
Р. Дончев: Етъра е единственият музей под открито небе в България, което го прави едно уникално кътче от нашата страна. Тук, гостите на музея могат да се запознаят със старите занаяти, с народната архитектура, бита и традициите на балканджиите, да се потопят и усетят атмосферата на една отминала епоха. Това е и нашата цел - да представим богатството на българската иконописна школа. Така имаме възможността да покажем на българските и чуждестранни посетители, че българската традиция все още „живее” в Етъра...
П. Малинов: Всяка година, мястото се посещава от близо 150 000 туристи от различни националности. Това ни дава възможност да се срещаме с хора от различни култури и интереси, да дообогатяваме и доразвиваме нашата дейност, в зависимост от спецификата и желанията на клиентите ни.

Имали ли сте идеи да отидете в някой голям град, в който за творбите ви може би ще има по-голям пазар?
Р. Дончев: Да, разбира се, че сме имали много такива възможности. Просто с времето разбрахме, че Етъра е едно от малките местенца, което все още си носи духа на времето, а ние се зареждаме с нужната енергия, която ни вдъхновява да работим. Затова избрахме да творим точно тук и да даваме своя принос към този уникален етнографски музей, стремейки се да го направим разпознаваем в световен мащаб чрез нашите творби.

Сред най-интересните ви творби са яйцата с библейски мотиви. Кое е различното при създаването на едно такова яйце?
П. Малинов: Определено иконите върху дървени яйца са много по-трудоeмки и изискват повече време за направа от другите икони. При тях площта, върху която се изработва иконата е сравнително по-малка и предполага точност, прецизност и най-вече търпеливост.

Изкуството, което творите е скъпо.. Имате ли наблюдения, какъв тип са хората, които купуват вашите произведения?
П. Малинов: Няма конкретен тип хора. Както споменахме, Етъра се посещава от най-различни хора с разнообразни интереси и вкус. Но определено прави впечатление, че иконите ни се купуват най-вече от хора с афинитет към това изкуство, така наречените „хора  ценители”. Голяма част от творбите ни са притежание на частни колекции у нас, в Европа, Сащ, Канада и Япония.

Изпълнявате ли частни поръчки? Имате ли в практиката си интересен случай с клиент?
П. Малинов: Да, имаме много такива. Всяка поръчка при нас е специална и съобразена с желанията на клиента. Най-често нашите клиенти имат желание да изработим икони върху нестандартна материя - музикални инструменти, бутала за масло, нощви, стари предмети,  дъски и греди от автентични къщи на по 150-200 години и редица други.
Р. Дончев: В последно време ателието ни има най-много поръчки на „колелета на живота”. Най-синтезирано казано, това е християнската философия за кръговрата  на живота - от младостта до старостта. Ние години наред задълбочено проучваме тази интересна тема и постоянно се доусъвършенстваме. До сега са известни пет основни колелета с много варианти и това е единственото ателие, което изработва всички тях. Целта ни е да не се правят точните копия, а да се пресъздадат реплики („преписи”) със свой самостоятелен живот....

Хрумвало ли ви е някога да се откажете от този занаят? Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с иконопис?
П. Малинов: Това изкуство изисква много отдаденост, време, търпение... с което ние разполагаме и се надяваме, че успешно го „показваме” в нашите творби.  Голяма част от съзнателния ни живот е преминал в усърден труд и дообогатяване със съвременни елементи на вече познатите иконописни образци и библейски сюжети. Определено не бих се отказал от нещо, което работя  с желание и ми носи духовно удовлетворение.
Р. Дончев: За период от 20 години нашите творби вече наброяват над 5000 и самият факт, че са пръснати по всички краища на света, ни кара да се чувстаме достатъчни горди от приноса ни за изкуството и страната. Това допълнително ни стимулира да продължаваме да се занимаваме с този занаят и да не си помисляме да се откажем от него изобщо...