Grown Apart

Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) Любомир Попйорданов в интервю за TouristMedia.info.

Алтернативният туризъм е модерен напоследък термин, който всеки асоциира с различни неща. Нека уточним все пак какво е алтернативният туризъм?

Алтернативният туризъм е различният туризъм, т.е. различният от масовия туризъм. Това е човешки ориентиран туризъм, който е ориентиран към хора, които имат интереси, а не към хора, които имат за цел да спестяват пари при пътуването си. Алтернативният туризъм е насочен към хора, които влагат в своето пътуване образователен елемент - да научат нещо, а не да консумират нещо. Алтернативният туризъм в момента е истинския туризъм - това е туризмът такъв, какъвто е бил и е в неговия фундамент. Това е едно желание да научим повече за света и за България. Това обаче не може да се каже за масово ориентирания туризъм. Алтернативният туризъм е социално ориентиран и се интересува от следите, които оставя след себе си.

Какъв е пазарният дял на алтернативния туризъм в България и какви са тенденциите?

Това е индивидуален туризъм и туризъм на малки групи. По света в алтернативния туризъм влизат селският, екологичният, виненият, приключенският туризъм. Това е туризъм, който има тема, идентичност като продукт.

По света алтернативният туризъм е изключително индивидуален - практикува се от семейства, малки групи. Тази общност по света формира над 50% от глобалните приходи в туризма. По отношение на българския пазар туризмът в България е много повече индивидуален, а в чужбина е наравно поделен между индивидуалния и организирания.

Индивидуалният туризъм не е непременно алтернативен. Туризмът е алтернативен, когато се интересува от близки до природата места, които са запазили своята автентичност, не са силно урбанизирани, запазили са духа и атмосферата си. Това е туризъм от хора за хора. Той е по човешка мярка. Не е туризъм на големите автобуси.

Как се отрази кризата на алтернативния туризъм?

Кризата е преди всичко международна и в нашето мислене.  От гледна точка на международната икономика и кризата на пазара в света в целия български туризъм има спад, независимо от това, което се отчита от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ако има подобрение, това е "повече хора, но за по-малко пари." Тази статистика обаче не ни прави щастливи, ако е вярна.

България, която и без това беше ценово ориентирана на дъното на Европа, е слязла още по-надолу. България не е спечели нищо през тази година. Българската туристическа индустрия е направила още една крачка назад. България продължи да бъде неизвестна дори за българските граждани. Държавата, а и българският бизнес, продължават да не правят нищо, което да убеди българския гражданин, че България е неговата дестинация, независимо от анонсите и намеренията в началото на сезона   

Българският турист не е щастлив в България, а не е щастлив, защото не е желан. Това важи за курортите, но не и за къщите за гости и семейните хотели. За съжаление, къщите за гости и семейните хотели понасят ефектите от кризата, защото България се срина още повече в дъното на неизвестността, ние сме в една мъглявина. Винаги сме били неизвестни, а сега сме още по-неизвестни, откогато и да било. България е този член на ЕС, които прави най-малко усилия, за да говори за себе си.

Питам се дали има план в това нещо. Някой нарочно ли го прави или някой не разбира, че това е лошо не само за туристическия бизнес, но и за цялата българска икономика. Никой няма да иска да търгува със страна, която в много отношения има недобра репутация, и която толкова малко говори за себе си.  В тази страна всеки ще натиска цените надолу, независимо дали ще е в областта на високите технологии, земеделието или туризма, защото очевидно правителството и бизнесът на тази страна не заслужават нищо повече.

Какво трябва да се направи в тази ситуация?

Ако ние не разберем отсъствието си от световните пазари във всяко отношение, като страна ще се заличим. Явно е, че са ни взели в ЕС само за пазар, но поне да бъдем туристически пазар за ЕС, а ние и това няма да бъдем.

Задачите и ангажиментите са поделени между бизнеса и държавата. Но все пак бизнесът плаща данъци на държавата. Държавата, ако има претенции към данъците на бизнеса, трябва да подобри своя  контрол и събираемостта. Това е въпрос на желание. Държавата трябва да поеме своите функции, но част от функциите й са да рекламира, че ние съществуваме като държава и тази реклама да е преди всичко туристическа. Рекламата не може да става с бюджет от 2, 4 или 6 млн. лв. или евро. Става дума за националния бранд на България, не е за туристическия, а за националния бранд. А той в случая е равен на туристическия. Отсъствието на национален бранд означава отсъствие на туристически бранд. Това е бюджетът на един малък град във Франция за реклама. А ние - държава, която не съществува на пазара и която в момента се асоциира с циганското малцинство, което е било във Франция, трябва да влагаме 60 млн. и те може би пак няма да стигат. И този бюджет трябва да влезе в годишния бюджет  на българската държава като необходимост, за да има изобщо туризъм и да ги има всички останали бизнеси, свързани с туризма.

Липсата на реклама ли е основната причина чуждестранните туристи да възприемат България като евтина дестинация единствено за морски и зимен туризъм?

Липсата на реклама е едната причина. България в момента разполага с добра база от тризвездни хотели, но тази база не е обслужвана. България има и петзвездни хотели, но не се знае кой ще ги обслужва. Това е част от проблема на българското предприемачество в туризма, то е неуко и просто, продължава да ходи с потурите на бай Ганьо. Идеите, кръгозорът и въображението му достигат колкото тези на бай Ганьо. Затова в едни хубави хотели предлагаме лошо качество. В едни хубави хотели се опитваме да направим най-елементарното - all inclusive пакети, което означава смърт за всички услуги. Много държави говорят за това нещо. В Тунис има политика държавата да излезе изцяло от all inclusive услугите.

Кои са другите пречки пред алтернативния туризъм?

Основните пречки са информационни.  Инфруструктурата не е по-лоша от тази в много страни на Балканите. Обслужването в нашите къщи за гости е много добро, посрещането е не само човешко, то е искрено. При нас когато хората се усмихват, са наистина усмихнати и дават всичко от себе и това се усеща от туристите. Българският алтернативен туризъм е с много добро качество и на изключително добри цени.

Защо тогава са по-малко българите, които избират алтернативния начин на почивка?

Защото алтернативният туризъм е по-скъп от масовия. Масовият туризъм в момента прави нелоялна конкуренция на останалите видове туризъм, т.е. хотели четири, пет звезди афишират цени, които не би трябвало да могат да афишират.  В Гърция това е забранено. Никой няма право да продава под себестойност.

Ако трябва да обобщим проблемите, това са нежеланието на държавата да бъде държава за всички, държава, която се грижи за българската реклама, нежеланието й да бъде модератор в случването на туристическия бизнес. Тя изявява желание, но стъпките са много плахи и равнището на българския туристически предприемач също е голям проблем.

Кои са най-предпочитаните форми на алтернативен туризъм от българите?

Българите обичат ездата, предпочитат алтернативния туризъм и заради домашните рецепти и възможността да си купят домашно сладко. Отсядат предимно в  къщи за гости и малки семейни хотели.

Какви форми на алтернативен туризъм избират чуждестранните туристи в България?

Те предпочитат да посещават българските села. В България чуждестранните туристи търсят природа, кухня и гостоприемство и мисля, че ги намират в 90% от случаите. При малките групи от чуждестранни туристи най-много са пътуванията с приключенски характер и пътуванията, свързани с пешеходен туризъм.

В момента се водят дискусии за евентуалното увеличение на ДДС ставката за туризма. Колко трябва да бъде данъкът според вас?

За алтернативния туризъм това няма абсолютно никакво значение. За нас има значение, че голяма част от българския туристически бизнес не се интересува от дестинация България и това, което той прави, е да води туристи в държави, които не са в ЕС, за да не плаща изобщо ДДС и той не плаща ДДС, и не плаща данъци.

Повече от половината от регистрираните в България туроператорски фирми не водят нито един турист в България и не споменават, че са от България - те не знаят какво е да доведеш туристи в България и съответно не плащат никакъв данък. И за тях няма значение дали ще е 7, 14 или 20%, абсолютно не ги интересува. А туроператорите в алтернативния туризъм плащат 20% върху маржа си.

7% е ДДС-то за хотели, които се предлагат на all inclusive и сега те ще трябва да плащат 14%. Аз бих казал нека да плащат 14%! Като правят по този начин цените си, поне нещо да вземе и държавата.

Аз лично не виждам причина да бъда солидарен с тях, защото това, което те правят ,не е добро нито за техния бизнес, нито за България.  Те не правят продукт, който има придадена стойност, продуктът на тези хотели е едни чаршафи и бюфет-закуски, които понякога са мизерни. Това е продуктът на много от хотелите по морето. Или когато са големи и много хубави закуските, тогава храната е купена от някой от големите супермаркети и продуктите са от Турция и нямаме никаква полза за българската икономика, за българското село, за българската природа.

Ние нямаме нужда от такива хотели, имаме нужда от хотели, които работят, за да продават българското вино и кухня с български продукти. Ако тези хотели са такива, аз съм за тяхната защита, но те не са такива.

Трябва да намалим по всякакъв начин броя на хотелите по морето и това ще се случи, защото те в момента работят с такива ниски маржове, които не им позволяват да покриват амортизационните си и те не са рентабилни. За да функционират, продължават да свалят цените си. Защото нямат пари да инвестират в нещо, започват да спестяват, от което идват недоволни туристи. Така слизат във все по-долна категория на туристи и една част от тези хотели ще затворят. Защото в един момент никаква част от пазара няма да желае да бъде в тези хотели.

Българското хотелиерство трябва да реши въпроса как да има ниски цени и добро качество,и как да има цени, които да се движат в посока към европейските, но това да става заедно с качество, сравнимо с европейското.